Да научим малко повече за японската борба:
• Сумото е много динамичен спорт. Борците трябва да мислят бързо: за 10 секунди (толкова е средната продължителност на борбата) борецът може да смени 2-3 тактики.
• Въпреки големите си габарити и мого килограми, сумистите са много разтегливи. Всеки професионален сумист е длъжен да може да прави шпагат.
• Сумото е доста опасен откъм травми спорт. Първоначалият контакт – това е сблъсъкът на два средно 155-килограмови бойци със съвкупна скорост 50-60 км в час. По травми на първо място са коленете, после лактите, гърба и врата, глезените и пръстите на краката.
• Не трябва да се показват емоции в сумото. Хората със скъсано сухожилие не трявба да казват дори „По дяволите“. Ако го кажат – си заминават.
• При постъпване за обучение бойците са карани да губят мазнини, а едва след това да натрупат работно тегло. Работно тегло – това са мускулите плюс мазнините. Факт е, че след определен момент „чистите“ мускули е невъзможно да растат повече.
• Бицепсите и трицепсите на известните сумисти са с приблизително същия обем като нормален човешки крак.
• Що се отнася до доходите на сумистите, то ако вземем предвид и страничните доходи като реклами и т.н., средно на година един йокодзуна (йокодзуна са великите шампиони в професионалното сумо), получава приоди, равняващи се на тези на световните футболни звезди.
• Независимо на какво ниво е боецът, на него му е категорично забранено да шофира самостоятелно автомобил. Федерацията по сумо взима това решение след катастрофа на сумо състезател. И ако спортист бъде уличен в това, го грози сериозно наказание. Така през 2007 година боецът Кьокутенхо бе дисквалифициран от турнир заради шофиране. Обикновено сумистите се придвижват с таксита или специални микробуси.
• Косата на сумистите се прибира в специален традиционен кок, като в двете висши дивизии прическите се правят значително по-сложно. Освен че е естестически красива, така косата има свойството да омекоти удара в тила при падане с главата надолу.
• Смята се, че площадката за сумо дохио се е появила около XVI век, но формата и размерът на дохиото са се променяли с течение на времето. Дохиото е съставено от трамбована глина и тънък слой пясък отгоре. В центъра на тепиха има две бели ивици, посочващи стартовите позиции на борците.
• Единствената одежда върху сумиста е специален пояс, наречен маваси.
