Чели сме техните произведения, знаем им автобиографиите, но какво ще кажете да се запознаем със забавни и интересни истории от живота на майсторите на словото?
Датският писател Ханс Кристиян Андерсен обръщал много малко внимание на външния си вид. Той постоянно се разхождал из улицита на Копенхаген със стара шапка и вехто палто. веднъж на улицата го спрял един господин и го попитал:
– Кажете. Това жалко нещо върху главата Ви се нарича шапка?
На което последвал незабавен отговор:
– А това жалко нещо под вашата шапка се нарича глава?
***
Веднъж поискали от Александър Дюма 5 франка за погребението на известен критик.
– Ще получите десет – казал Дюма – и погребете двама критици.
***
Почеркът на Лев Толстой бил трудно разбираем с объркващите условни знаци и добавки. Да го разчете можела единствено жена му, на която се наложило да препише части от „Война и мир“. Поглеждайки почерка на Толстой, психиатърът Чезаре Ломброзо истигнал до извода, че той принадлежи на жена с леко поведение и психопатични наклонности.
***
Веднъж попитали Илф и Петров дали някога са писали под псевдоним. На което те отговорили:
– Разбира се. Илф понякога се подписва като Петров, а Петров – като Илф.
***
– Защо Бог създал първо мъжа, а след това жената? – попитала една дама Бърнард Шоу.
– Защото не искал по време на създаването на мъжа жената да му помага със своите съвети.
***
Веднъж Виктор Юго заминал за Прусия.
– С какво се занимавате – попитал го полицай, попълвайки анкета.
– Пиша.
– Питам с какво се прехранвате в живота?
– С перо.
– Записвам: „Юго – търговец на пера“.
***
Харпър Ли била на около 30 години, когато решила сериозно да се занимава с литературна дейност и написала няколко разказа. Но тя можела да се занимава с писане само в свободното си от офисна работа време.
За Коледа Ли получила неочакван подарък от двама приятели във вид на платен годишен отпуск, за да може да реализира идеята си. През тази година тя написала „Да убиеш присмехулник“, а след още три години работа на Ли с редактор той бил публикуван и станал бестселър.
***
Много зрители се изненадват, че сценарият на култовия филм „Изкуплението Шоушенк“ се явява адаптация на повест на Стивън Кинг, която значително се различава по тематика и стилистика от другите му работи.
Веднъж „кралят на ужасите“ разговарял със старица, която му признала, че не е чела нито една от книгите на Кинг, защото предпочита „по-истински неща“ като например „Изкуплението Шоушенк“. Писателят така и не успял да я убеди, че именно той е авторът на оригиналното произведение.
***
През 1862 г. по време на отпуската си Виктор Юго искал да узнае реакцията на читателите си за току-що издадения му роман „Клетниците“ и пратил до издателя си телеграма само от един символ „?“. в отговор получил също телеграма от един знак – „!“.
Вероятно, това е била най-кратката кореспонденция в историята.
***
Веднъж Франсоа Рабле нямал пари да се добере от Лион в Париж. Тогава той приготвил три пакетчета с надписи „Отрова за краля“, „Отрова за кралицата“ и „Отрова за дофина“, като ги поставил на видно място в хотелската си стая. Виждайки това, собственикът на гостилницата съобщил на властите.
Рабле бил заловен и с конвой отведен до столицата право при крал Франциск I, който трябвало да реши съдбата на писателя. Оказало се, че в пакетчетата имало захар и Рабле разказал на краля, с когото били приятели, как решил проблема си.
