Когато за първи път се срещнах със Спилбърг, бях много развълнуван, защото той е велик режисьор, дори не знаех за какво да си говоря с него. Но в крайна сметка, когато вратата се отвори, той радостно се приближи и възкликна: „О, Джеки Чан!“ – а след това ме помоли да дам автограф на сина му.
И докато се подписвах, ние с него, естествено, не говорехме. Какъв неловък момент! Мозъкът ми работеше с бясна скорост, опитвайки се да избере някоя тема за разговор. Накрая го попитах:
– А, например, вашите филми „Извънземното“, „Джурасик парк“ – как успяхте да постигнете подобни спец ефекти? И хората, и динозаврите – всичко се е получило много правдоподобно!
– А, много лесно, постоянно натисках някакви копчета, копчета, копчета и още веднъж копчета – каза ми той. – А Вие по време на снимки правите много опасни трикове: скачате с парашут, от скали. Как правите всичко това?
– Ами, при мен е още по-лесно: „Мотор!“, „Старт!“, „Скок“, „Стоп!“, болница – засмях се аз.
П. С. – за цялата си кариера в киното Джеки Чан получил повече от 3000 травми.
