И до ден-днешен понякога с ужас и възторг осъзнавам, че практически всички мои познати са възрастни. Заобиколен съм само от възрастни. Те говорят с мен като с равен. Някои, особено талантливите, дори успяват да ме вземат насериозно.
Животът ми е толкова хубав, че чак е страшно. Възрастните не правят забележка, когато пуша и псувам. Те не ми пречат да не спя по нощите и не ме карат да ям супа. Някои възрастни дори ми предлагат алкохол и наркотици.
Аз, освен това, имам възрастен задграничен паспорт и възрастна шофьорска книжка. Няколко пъти мен даже ме взимаха на някаква възрастна работа и ми плащаха за нея истински, възрастни пари. Мисля, че успях да надхитря всички.
Макс Фрай, „Книга за самотата“
