Някъде в далечните студентски времена си спомням как щях да бъда с приятелката си за цяла нощ. Купих вино, бонбони и естествено не забравих за изискване №2. Отидох до аптеката. Аптекарката е сериозна възрастна жена с очила.
Аз: Дайте ми две кутии „Контекс“ (б.р. – марка презервативи).
Аптекарката: А защо са Ви толкова много?
Аз: (леко засрамен) Ами, за да не се разкарвам през нощта.
Аптекарката: Добре. Какви?
Аз: Без значение, каквито ми дадете.
Аптекарката: Има с вкус на боровинки, с лимонов вкус, какви искате?
Аз: (окончателно съсипан) Все тая, дайте ми по свой вкус.
Аптекарката: На мен ми харесват боровинковите. Ще ви дам един лимонов, а другият – боровинков.
Аз: Да, дайте вече!
След тези думи аптекарката носи два „Колдрекса“…
Аз: Не колдрекс, а контекс!
Аптекарката: WHAAAAAT?????????
До днес не мога да забравя изчервеното й от смущение лице и своите нечовешки усилия да сдържа дивия смях, идващ от недрата на организма ми.
