– Мамо, мамо, виж, падна звезда!
– Миличък, звездите не падат.
– Но защо, мамо?
– Звездите не падат, звездите блуждаят… Те търсят своето щастие, както и ние. И ако го намерят, то цялото небе засиява и нощта става по-светла от ден…
Синът се замисли над думите на майка си и не забеляза как тя хвана силно и нежно малката му ръчичка, усмихвайки му се по своему и гледайки с любящи очи в небето, към звездите…
… Някога и ТОЙ по същия начин хвана нейната ръка, отговори на нейния възторжен възглас за това, че е паднала звезда. Тогава тя запомни думите му и сега ги повтори на сина си. Тогава тя тихо го попита:
– А ти, ти намери ли своето щастие?
– Да – отвърна той, – това щастие в момента седи до мен и ми задава глупави въпроси!
И той нежно й се усмихна. Тя му се усмихна в отговор и го погледна в очите му като звезди.
Когато тя се прибра вкъщи, реши да провери защо все пак звездите не падат? Намери много научни материали по този въпрос. Всичко се свежда до това, че метеорите се носят в пространството с огромна скорост и изгарят и ярко изригват, оставяйки след себе си междупланетни прахове и газове. Това явление било наречено „падаща звезда“.
Всичко това, естествено, е вярно. Но неговият отговор за щастието й хареса много повече. Несъмнено! А после той си отиде. Отиде си завинаги и не се върна. Глупава, неочаквана смърт в автомобилна катастрофа. Той умря в болницата в ръцете й.
А тя носеше в себе си техният син…
– Мамо, защо мълчиш?
– Нищо, миличък, просто се замислих.
– За какво, мамо?
– За това, че вече стана студено и трябва да се прибираме вкъщи. Хайде.
Тя погледна небето за последно и видя падаща звезда. И отново си намисли желание както винаги правеше в последните 6 години. Едно и също желание. Просто той да знае, той да чуе, че тя го обича както преди. Но тя знаеше че желанието й нямаше да се сбъдне. Все пак звездите не падат.
Тя хвърли прощален поглед към небето и отпусна глава. И не видя как най-малката и дяволита звезда лукаво се усмихна…
Тя и синът й бавно вървяха по познатия път към вкъщи. Ето го родния двор, дом, три прозореца с ръчно направени завеси. В този дом те почиваха всяко лято. Врата, маса, печка, шкаф и… ТОЙ.
Седи на пейката срещу вратата и я гледа.. Нямаше нито припадъци, нито шок. Нямаше нужда от никакви обяснения.. Тя само каза:
– Ние видяхме как пада звезда.
– Скъпа, звездите не падат…
– Да, но те могат да изпълняват желания… – и тя погледна в очите му-звезди…
А малката звезда самодоволно се усмихна и полетя нататък, за да намерят щастие още много и много хора.
Запомнете, звездите не падат. Те само блуждаят в търсене на своето щастие. Но има една малка звезда, която го търси за другите. В това се състои нейното щастие, да го открие… Търсете я на нощното небе. А ако не я намерите, не се вълнувайте. Тя сама ще ви открие..
