Унили и депресивни ви правят не обстоятелствата, а вашите мисли. Когато го разберете и приемете, ще започне вашето душевно възстановяване.
В крайна сметка в живота ви не се случва нищо ужасно. Трагедиите се разгръщат във вашата глава.
Свикнали сте да мислите негативно, да се тревожите за бъдещето и да се страхувате.
Дори когато си мислите за нещо хубаво, в мозъка ви ви по тромавите невронни пътеки запълзява негативната мисъл: „Ами ако?“
Това може да изглежда така: „Мъжът ми го повишиха. Той ще получава повече. Но какво ще стане, ако сега колежките му започнат да се въртят около него с повишен ентусиазъм? Ами ако сега си има млада и красива секретарка?“
И вече разписвате в главата си сценарии за изневяра и, преживявайки го във фантазиите си, страдате с почти същата интензивност, както ако се беше случило и реално.
По същия начин се тревожите за децата, за родителите, за потенциалните болести, които, най-вероятно никога няма да се случат.
И вашият живот е хубав, нормален, а усещането за щастие го няма. От безкрайните тревоги често изпадате в униние.
Следващ етап вече ще са истинските проблеми, свързани с това, че мозъкът ви не е зает със съществени дела, а генерира само негативни глупости.
Впрочем, това е ясно и на вас, и на мен. Но да разбереш ситуацията и да умееш да се справиш с нея не е едно и също.
Аз знам как да се избавите от негативното мислене и да станете човек, който диша свободно и се наслаждава на живота.
Това не става бързо. Не е лесно. Но си струва.
Трябва да се научите да следите собствените си мисли. Веднага щом радарът на вашата осъзнатост сигнализира за негативна мисъл, я изхвърлете с усилието на волята. Кажете си: „Стоп! Няма да мисля за това! Това се случва във фантазиите ми, а не в живота ми“.
И не мислете. Продължете и ангажирайте мозъка си с нещо друго. Четене, гледане на филм, общуване в социалните мрежи.
Да, най-вероятно, след известно време мозъкът ви пак ще подхвърли някоя болезнена мисъл и пак с усилието на волята ще трябва да я угасите.
И пак. И пак. И пак.
В подобно напрягане на волята ще минат месеци, но един ден ще се уловите, че в главата ви най-накрая има значително по-малко глупости, а в живота ви – значително повече щастие.
Пробвайте. Наистина работи.
А вие тревожен човек ли сте? Кое ви помага да се справяте с тревогите? Колко далеч може да стигнете в своите страхове?
Лена Миро
