През ранното Средновековие в Европа една от основните храни били жълъдите, които били консумирани не само от обикновените хора, но и от знатните.
Месото и рибата в Средновековието често били солени, което изключвало инфекции и бързо разваляне. Ето защо всички толкова много харесвали ориенталските подправки: те обогатявали вкуса на сланината.
Първият, който започна да яде много месо, бил крал Хенри VIII «Синята брада“. Да, другите също яли, разбира се, месо, но не в качеството на основно блюдо. Работата била в това, че месото било трудно за дъвчене: практически всички жители на Средновековието имали сериозни проблеми със зъбите.
Ето защо, беззъбите подлагали зеленчуците на дълга термична обработка и ги правели на пюре. Да дъвчат пресен морков не ставало и дума.
За пиене през Средновековието предпочитали бирата, защото нямало канализации и системи за пречистване на водата, а водата се явявала носител на различни инфекции.
Хлябът по това време също представлявал потенциална опасност за здравето. Зърното се съхранявало в лоши условия и често било поразявано от гъбични болести.
Простолюдието ядяло овесена каша, която била толкова твърда, че можела да се реже с нож. От какво точно се състояла кашата било несъществено.
Една от главните особености на кухнята на простолюдието по онова време била пълната липса на топли ястия. Например френската лучена супа не я варили, а просто слагали лук във вода. Това било, защото обикновените хора нямали право да секат дърва за собствени нужди. Така че за кухнята просто нямало дърва за огрев.
За най-добра храна в студените сезони рицарите считали… сланината. Можели да я ядат солена, печена, с копър или зелени подправки…
