Един човек починал и преди смъртта си видял своя живот. И пред очите му се разкрила пустиня, а по нея имало следи, стъпките в живота му.
Редом до неговите имало и втори следи, на неговия ангел, неотстъпно следващ го. В тези моменти от живота, когато той бил болен или с него се случвало нещастие, следите на човека отслабвали, ставали плитки, а после върху пясъка оставали само един чифт следи…
След известно време картината се взъстановявала – и пак имало два броя следи.
– Що за ангел си ти? – възкликнал човекът. – Когато съм бил добре, си бил до мен, а когато ми е било зле, си ме оставял сам!
– Нищо не си разбрал! – възкликнал ангелът. – Когато ти беше добре, вървях до теб, а когато ти беше зле – те взимах на ръце и те носех, докато не укрепнеш отново.
P.S. Нека ангелите ви пазят и се грижат за вас. Нека ангелите ви помагат, когато вашите крила паднат долу.
