Юда е влязъл в историята с лоша слава, превръщайки се в олицетворение на предателството. Името му се е превърнало в нарицателно: в края на краищата ужасът на стореното от него се крие не само в това, че човек е предал своя Учител за тридесет сребърника, но и в това, че е предал Бог.
Но противно на представите, които го описват като „оперен злодей“, Юда всъщност не е такъв. Той е един от 12-те апостоли, най-близките ученици на Христос. Самият Христос призовава Юда да проповядва, откривайки в него гореща вяра.
Подобно на другите апостоли, той получил властта да лекува болни, да прогонва демони и да възкресява мъртвите. Юда се отличава и с икономически заложби: затова му било поверено управлението на даренията, които получавали.
Никой от евангелистите, освен Йоан, не споменава Юда до момента на предателството, като Йоан твърди, че Юда бил алчен и не се свенил да краде от хазната. Йоан предава и думите на Христос, че един от 12-те ще Го предаде.
Вероятно Юда е притежавал онези качества на душата, които са необходими за служба в полза на християнството: ум, воля, постоянство и енергия и, колкото и да е странно, преданост към Христос. Благодарение на своя потенциал, този апостол е можел да стане един от най-великите проповедници на евангелието. Но неговата преданост се основавала на погрешно разбиране за ролята на Христос.
Подобно на много евреи от онова време, Юда Искариотски очаквал с нетърпение появата на Месията като земен цар, който ще възстанови цялата слава на Израил. И желанието да намери земно величие близо до царя Месия го „насочил“ в друга посока.
Вероятно Христос е допуснал този човек до себе си, заради желанието да насочи Юда с неговите способности към пътя на истината, да коригира и разсее фалшивите му стремежи. Но прекаленото желание за личен просперитет, егоизмът и прагматизмът надделели в Юда и изборът му бил различен.
Има различни мнения относно причините за предателството на Юда, но може би една от най-реалистичните е разочарованието. Професор Д. И. Богдашевски пише, че религиозният фанатизъм на Юда може да бъде причината за подобен акт. Споделяйки стремежите на еврейския народ за царство на Месията, Юда не разбрал учението на Христос и решил, че „лъжемесията” трябва да бъде предаден на властите.
Освен това важна роля в този избор изиграла любовта към парите, която според Богдашевски „формира мрачния фон на душата на Юда“.
