Както е известно, Сталин много обичал да пуши лула. И си палел тютюна с обикновен кибрит, от една съветска копейка за кутия, просто защото тогава в СССР нямало от онези турбо-мега запалки, които днес се продават във всеки магазин за цигари. Веднъж съветският вожд събрал в своя кабинет директорите на всички кибритени фабрики от Съюза. Някои от тях пътували за краткия разговор чак от Урал и Кавказ.
Йосиф Виссарионович мълчаливо извадил от кутията кибрит една клечка, с която се опитал да запали лулата си, но клечката изгаснала. Друга кутия, драснал клечката, но тя изгаснала. Трети опит – същият резултат. От шестия-седмия път Сталин все пак успял да запали. Издишал тютюневия дим и гледайки директорите, които започнали да проумяват накъде клони вождът и как може да свърши това, Сталин казал: „Така, другари ръководители, има ли въпроси?“ Въпроси нямало, гостите безмълвно поклатили глави. „Щом няма, сте свободни“.
Веднага били „впрегнати“ химици, технолози и други научни работници. След недълъг период от време била изработена нова технология за импрегниране на дървесината и така съветските кибрити станали едни от най-качествените в света.
