Всеки от нас е уникален по себе си, но в същото време ние всички сме еднакви. Колко пъти по време на разговор с някого у вас възниква мисълта за своята следваща реплика или история, която искате да разкажете, вместо да слушате събеседника?
Основната причина
Основната причина за това е, че сме егоистични. По-скоро за това е виновна склонността ни да обсъждаме другите. Подсъзнателно ние сме уверени: знаем какво ще каже сега този или онзи човек и си мислим, че не можем да сбъркаме в своите заключения. Но знаете ли наистина това, което си мислите, че знаете? А може би, именно убедени в своите познания и влияние, ние дори не даваме шанс на другите да ни се разкрият?
Мълчанието е злато
Умението да бъдем добри слушатели е много рядка черта на характера. Дори подсъзнателно хората търсят това в своите потенциални приятели и партньори, без да се замислят дали то е присъщо на тях самите. Ето защо толкова много хора са готови да плащат на психолози, личностни треньори и други безброй специалисти. Основно това се прави с една цел: да бъдем изслушани.
Но защо даваме оценки?
Имаме тенденцията да изграждаме сложни оценки за това какво представляват хората. Или обичаме предварително да си представяме как ще мине всичко, затова толкова се изненадваме, когато открием, че предположението ни е било неправилно. Доста често нещата не са такива, каквито но изглеждат. Като пример може да погледнете отстрани собствения си живот. Какво впечатление създаваме ние и какви сме всъщност?
Защо не трябва да правим така?
Човешката психология (на всеки човек) е сложна и заплетена, а в същото време констатациите на по-голяма част от хората за тяхното обкръжение обикновено са повърхностни. Колкото повече се потапяте в този водовъртеж, толкова по-голям става „балонът“ на вашите фикции.
