Според древното предание след Своето възкресение Иисус Христос отишъл при апостолите по време на тяхната трапеза. Мястото в средата било оставено незаето, в средата на масата лежал предназначения за Него хляб.
Този обред поставил началото на традицията да се оставя прясно приготвен ароматен хляб в църквата. Върху него задължително трябвало да има изображение на кръст с трънен венец – символ на мъченичеството на Христос. Самият Иисус обаче не бил изобразяван, което символизирало неговото Възкресение. Така вярващите подчертавали победата над смъртта.
Постепенно се появила традицията на Великден да се оставя хляб в храма (на гръцки той се нарича „артос“). Него го оставяли на специална маса, както направили апостолите. В продължение на цялата Велика седмица с хляба артос се обикаля по време на всички църковни процесии около храма, а в събота след благословия се раздава на вярващите.
Тъй като семейството се явява една малка църква, то постепенно се появил обичаят всяко семейство да има свой артос. Такъв станал козунакът – хляб в цилиндрична форма от сладко тесто.
Постепенно всяко семейство започнало да приготвя свой собствен домашен артос-козунак за Великден от тесто с мая с добавка на стафиди, което се превърнало в истинския хляб на живота за вярващите, а маята символизира животворната сила на Светия Дух.
Имайки козунак на своята великденска трапеза, ние имаме упованието, че и в нашия дом присъства възкръсналия Христос.
Има и чисто логичнна причина защо ядем козунак на Великден. След дългите 40 дни на Великденския пост (когато не се яде месо, млечни продукти, яйца и сладко), козунакът е първият „сладък“ лукс, с който се отбелязва празникът. В него има яйца, мляко и масло – неща, които са били забранени по време на пост.
Често козунакът е сплетен – това също има символика. Преплетените нишки може да напомнят за Светата Троица или за единството на семейството и вярата. Понякога се слагат стафиди или ядки – за допълнителна сладост и благословия.
Традицията с козунака идва от по-стари европейски християнски обичаи, но у нас се е утвърдила едва през XX век, най-вероятно с влияние от Румъния и Франция.
Колакът е заместен от козунака през 20-те години, като козунакът започва да се предлага в по-елитните софийски кафенета в допълнение към кафето.
