Във всякакви научни експерименти – от облъчване с дози радиация и тестване на нови препарати до изменения в генома – най-често се използват лабораторни мишки и плъхове.
Смята се, че около 85% от всички научни изследвания първоначално се провеждат именно с гризачите. Невъзможно е дори приблизително да се изчисли колко точно гризачи годишно се подлагат на експерименти. С какво толкова плъховете и мишките са се провинили пред науката, че точно тях избират най-често за опитите?
Естествено, животните нямат никаква вина тук. Просто мишките и плъховете притежават редица особености, които ги правят идеалните тестващи.
Първо, плъховете и мишките са евтини за закупуване. Второ, те са с достатъчно малък размер, така че да няма никакви неудобства с държането на няколко представители в една малка клетка.
А и плъховете и мишките са млекопитаещи, чиито размер е достатъчен за наблюдаване на резултатите от опитите, като главното е, че се намират същия клас животните като човека.
Накрая, плъховете и мишките се размножават много бързо (достигат полова зрялост 6 седмици след раждането си), а кръвосмешението за тях не е опасно и не възникват генетични заболявания, опасни за бъдещите потомства.
Тази особеност позволява на учените за няколко месеца да получат няколко поколения нови плъхове след провеждане на тестове с техните родители.
Стотици хиляди плъхове и мишки по целия свят всяка година приключват с живота си сред стените на лабораториите в името на науката.
В чест на незабележимия и станалия вече рутина подвиг през 2013 година в Новосибирск е открит паметник на лабораторната мишка, символизиращ благодарност към това животноо от цялото човечество.
