Ковьорът е продукт, който в миналото беше широко разпространен в много домове, но днес трудно ще го видите някъде. Това парче от интериора има богата история. И ако един съвременен човек не мисли да го сложи на друго място, освен на пода, то преди стените са били украсени с килими.
Поява и разпространение на ковьорите
Като част от интериора ковьорът се появил много отдавна – историята му се измерва в хиляди години. Първите такива предмети датират от 16-11 век. пр.н.е. Освен това ковьотите били широко разпространени навсякъде: от номадските племена до благородните дворци. Съответно техниката на тяхното производство и използваните материали се различават.
Номадските народи са тъкали ковьори сами и тяхната функция е била да отопляват юртите. С тяхна помощ били изолирани не само подовете, но и стените и вратите. За богатите домове тези предмети били създавани от квалифицирани майстори. Те били много по-скъпи. Като цяло килимите се смятали за предмети на изкуството и символ на богатството, тъй като ръчното им производство изисквало значителни инвестиции във време и усилия.
Думата „ковьор“ е заимствана от тюркския език. Разпространението на ковьорите е свързано предимно с източните страни – по-специално с Персия, която дълго време няма конкуренти в тази област. До появата на нови видове багрила. Тогава производството на ковьори започва да се развива в Турция, Китай, а след това и в Европа.
Защо в миналото окачвахме ковьори по стените?
По времето на социализма килимите по стените придобиват особена популярност и за това имаше много причини. Повечето от тях се дължат на практическите функции на тъканите изделия.
Основната причина е отоплението на стените и звукоизолацията. Ковьорите се окачваха най-често в спалните до леглата. Така по време на сън човекът не изпитва дискомфорт заради съседната студена стена. Къщите имаха доста тънки стени, така че допълнителна преграда под формата на килим позволяваше да се намали нивото на шума.
По това време не беше трудно да се сдобиеш с подобно изделие, тъй като се произвеждаше от синтетични материали и беше евтино. Съвсем друго нещо бяха тапетите, които се смятаха за дефицитна стока. За да се излезе от ситуацията и да се икономиса от довършването на стаята, на стената се окачаше ковор, а под него често имаше зона без тапет.
Ковьорите придаваха на социалистическия интериор допълнителен комфорт. Всеки, който е израснал по това време, вероятно е запознат с процеса на внимателно изследване на сложните орнаменти преди лягане.
Качествените ковьори от естествена вълна се смятаха за много по-ценни. Те бяха по-трудни за получаване, така че за тези луксозни предмети се редяха дълги опашки. Такъв килим беше окачван на най-видното място в къщата и беше ценен като символ на просперитет.
Още по темата: Защо руснаците толкова обичат ковьори?
