Човешкият организъм е сложна съвкупност от системи, които понякога са трудно разбираеми за нас. 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата тялото ни защитава от най-различни външни заплахи, често дори без ние да знаем. Кихането, протягането и хълцането са част от ариергарда на нашето тяло:
Прозяването
Какво по-приятно от това да се прозинеш сутрин на работа? Но защо се прозяваме? Механизмът на прозяване до наши дни е изследван много слабо, но учените са успели да разберат, че една от причините, поради които хората се прозяват, се явява прегряването или претоварването на мозъка.
Ако работим активно, спим малко или си недоспиваме, изпитваме психологическо напрежение или стрес – ето защо организмът стартира специален защитен механизъм.
Вдишаното по време на прозявка голямо количество въздух охлажда нашия мозък през небцето, а също така разкрива дихателните пътища, увеличава кислорода в кръвта и отпуска мускулите.
Общо взето, прозяването е полезно за нашия организъм, така че го правете по-често – хем е приятно, хем е полезно.
Кихането
Механизмът на кихане започва в нашия организъм, когато в носната кухина се натрупат прекалено много алергени, микроби, прах или просто сме прекалили с черния пипер в кухнята.
В този момент има дразнение на специални нервни окончания и човек киха, за да се избави от всичко излишно, което се намира в носоглътката му.
Важното е в този момен да няма никого пред вас, иначе би се получило неудобно, защото скоростта на издишания въздух при кихане достига до 160 км/ч, а средно едно кихане може да съдържа повече от 100 хиляди вредни бактерии. Предпазването с ръка или кърпа ще намали тяхното разпространение.
Ако човек киха в продължение на дълго време, може да значи, че близо до него се намира силен алерген. Между другото, знаете ли, че някои хора са алергични към слънчева светлина? Само си представете: човек става сутрин и започва да киха до залез слънце. Е, това не се среща много често.
Протягането
Протягането също е вид защитен механизъм, въпреки че практически го контролираме напълно и се разтягаме по собствено желание.
Този процес е много важен за нормалното функциониране на тялото ни. По време на протягане тялото се подготвя за физическите дейности, които го очакват през деня, загряват мускулите след сън, възстановяват кръвообращението, подобряват настроението и т.н.
Учените твърдят, че протягането дори подобрява вкусовите ни усещания, така че докато не си направите сутрешното разтягане, изобщо не си помисляйте да закусвате!
Хълцането
Хълцането е вид сигнал на тялото, че нещо не е наред с храносмилателната система. Разбира се, има хълцане и без видима причина или като последствие от сериозно заболяване, но най-често това признак при който организмът ни казва: „Спри да ядеш!“
Когато човек яде бързо, поглъща големи парчета храна или пък преяжда, в този момент има дразнение върху блуждаещия нерв, който е тясно свързан с напия стомах и диафрагма. Трябва да знаете кога да спрете и внимателно да сдъвчите храната преди да я глътнете.
Универсално средство за борба с хълцането няма. Едни си задържат дъха, други пият чаша вода, а на трети не помага нищо. Те просто лягат и смирено чакат всичко да свърши.
Миоклонични гърчове
Познато ли ви е чувството, когато си лежите в леглото, тъкмо се унасяте в сън сладко-сладко и в един момент цялото ви тяло реагира така, сякаш е ударено от ток.
Всичките ви мускули в един миг се съкращават така силно, че ви подхвърлят на леглото, от което веднага се събуждате и безпомощно започвате да оглеждате тъмнината.
Това явление също се явява част от напия защитен комплекс и се нарича „миоклонични гърчове“.
Работата е там, че когато започвате да спите, дишането ви рязко намалява, пулсът се забавя леко, мускулите се отпускат, а от подобна съвкупност мозъкът погрешно възприема, че състоянието е предсмъртно.
Точно затова той отправя силен импулс, за да спаси своя стопанин. Може да се каже, че реакцията се явява един вид реанимация с помощта на вграден в тялото ви електрошок.
Разбира се, след като стане ясно, че изобщо не сте умирали, мозъкът малко се успокоява и ви позволява да спите нормално. Но трябва да признаете – приятно е, че той следи постоянно за вашата безопасност.
Подуването на кожата при влажност
Всички сме се сблъсквали с подуването на пръстите на краката и на ръцете, след като сме се къпали по-дълго от обикновено. Смешната картинка, която се получава, е особено забавна за децата.
А може би това явление е полезно за нашия организъм? Както изяснили учените, подуването на кожата не е случайно. Нашето тяло усеща, че се сблъсква с повишена влажност, а където има влажност – там може да е хлъзгаво.
Затова кожата на пръстите ни се трансформира , за да се подобри нейното сцепление с гладките повърхности.
С други думи, тялото прави всичко възможно да не се подхлъзнем на мокрия под и да успеем да се задържим с новите си „супер пръсти“ без да паднем върху нещо твърдо и болезнено.
Кой казва, че ние не сме поне малко супергерои след това откритие?
Загубата на памет
Загубата на паметта в някои случаи не е резултат от среща на главата с тъп тежък предмет, а хитър начин да защитим нашата неустойчива психика от не много приятни спомени.
Известни са множество случаи, когато жертви на насилие, различни катастрофи или стихийни бедствия забравят за страшните моменти.
И, от една страна, може да разберем нашето тяло. За какво му е да записва в постоянната памет нещо, което не носи на човек никаква радост и приятни усещания? По-добре е да го изтрие от вътрешното устройство и да избави стопанина си от излишни емоции.
Между другото, знаете ли защо след приемането на определено количество алкохол не може да си спомним нищо?
Когато човек прекали с алкохола и докара повечето от своите моторни функции в пълна неработоспобоност, организмът започва да смята, че тялото е претоварено и изложено на множество външни опасности, което значи, че е малко вероятно човек да преживява своите „най-добри моменти“.
Затова просто спира да записва спомените, да се презастрахова и да не ви позволи на сутрина да си спомните каквото и да е. Което води до размишления: „Как съм се напил вчера, че днес се будя на тавана сред гълъби и с акордеон в ръка?“
Настръхналата кожа
Смешните пъпчици, които се появяват върху кожата ни, когато ни е хладно или сме емоционално развълнувани, също са част от защитата на тялото ни.
Първата и най-важна функция на процеса е намаляване на топлинната енергия през порите на кожата ни, в резултат на което за тялото е много по-лесно да се сгрее в неблагоприятни климатични условия.
А емоционалната реакция за възникването на „гъшата кожа“ не е изследвана до край, но учените подозират, че всичко е дошло при нас от далечното минало, от нашите праисторически предци.
Тогава те не били толкова обезкосмени, колкото сме ние сега, а си били бая рунтави. И при всеки емоционален изблик космите им се изправяли във вертикално положение.
Така нашите предци изглеждали далеч по-плашещи за своите врагове (днес този механизъм се среща при котките и други бозайници).
Хилядите години еволюция не са пощадили никого. Ние сме се пообезкосмили, но защитният механизъм се е запазил до днес.
И когато присъстваме на особено емоционален момент, тялото ни кара космите ни да настръхнат, макар че вече почти ги нямаме.
Затова и приличаме на странно възбудени гъски, а не на величествено окосмени пра-хора. Жалко, щеше да ни е полезно да бъдем малко по-големи и пухкави, за да впечатлим някого.
Сълзите
Покрай защитната функция на лигавицата, при попадане в очите на чужди тела, сълзите също са инструменt за емоционална защита на организма.
Учените смятат, че в стресови ситуации организмът създава нов, много мощен център за раздразнение, който има за цел да отвлича вниманието на човека от болката, която той изпитва.
Когато дете се удари или пореже, кората на главния му мозък усилва различните функции на организма: дишането, движението, функциите на жлезите на вътрешната и външната секреция.
Но главният признак за това, че човек изпитва физическа или емоционална болка, се явяват, естествено, сълзите.
Повишеното сълзоотделяне намалява възбуждането на кората на главния мозък, причинено от нараняване или порязване.
А това се случва, защото по време на плач сълзите попадат още и в носната кухина, където оросяват лигавицата, тя на свой ред е наситена с рецептори на троичния и обонятелния нерв, които предават директни сигнали към мозъка, отвличайки вниманието от основния източник на раздразнението – тоест болката.
Така че, когато човек плаче, той един вид притъпява болката.
Изследване, проведено в СССР В средата на 80-те, изяснило, че раните на животните оздравявали много по-бързо, ако у тях се предизвика сълзотечение.
А у тези животни, при които слъзните жлези били отстранени, раните зараствали много по-дълго от обикновено. Кой каза, че плаченето е безполезно?
Допълнителните сетива
Независимо, че често чуваме за петте сетива, които притежават живите същества, тези чувства всъщност са повече.
Представете си, че в едната ръка държите нажежена ютия, а втората си ръка поднасяте към нейната нагорещена повърхност. Вие усещате топлото и разбирате, че ако докоснете ютията, ще изпитате болка, въпреки че нито едно от петте сетива не може да ви го подскаже.
Не виждате топлината, не я чувате, не усещате вкуса ú, не я докосвате физически, не усещате миризмата ú. И все пак чувствате горещото и потенциалната заплаха за своята сигурност.
Това усещане за топлина се осигурява от сензори, разположени във вашата кожа. А кое чувство ни помага да почувстваме болката и да осъзнаем, че сме с главата надолу?
Друг прост пример: затворете очи и докоснете с пръст върха на носа си. Не използвате някое от основните пет сетива.
Това усещане се нарича „проприоцепция“ – то ни позволява да знаем къде точно са нашите крайници и всички части на тялото, чрез познаването на размера и формата на тялото ни, както и с информация в подкрепа на мозъка, който следи състоянието и местоположението на всеки един мускул в пространството.
Всичко това, а и много други допълнителни сетива са основен защитен механизъм на човешкото и във всеки един момент ни позволяват да не се окажем в беда.
