От учебниците знаем, че прабългарите са били отлични воини и техните умения са им позволявали да побеждават многобройни врагове, включително Византийската империя, като успяват утвърдят българското присъствие на Балканския полуостров.
Но те не били просто отлични воини, а хора с много прогресивно мислене, чието наследство отеква през вековете. Да научим малко повече за създателите на българската държава. Открийте кои сме ние, като разберете кои са били те.
С любов към водата
Нашите предци вярвали силно в магическите свойства и пречистващата сила на водата. Затова преди битка войниците били пръскани с живителната течност, както и земята след жертвоприношение.
Личната хигиена също била на високо ниво сред прабългарите: те строели големи обществени бани, а по време на поход използвали специални походни бани шатри, в които поставяли кожени вани.
Имали добре развита система от военни сигнали
Византийските хронисти като Теофан Изповедник и Никифор описват битки между прабългари и византийци, в които се споменава организираността и маневреността на прабългарската армия. Те описват прецизно координирани действия, които биха били трудни без някаква комуникационна система.
Те използвали флагове и рогове за координация по време на битка.
Праназдраве с кумис
Любимата алкохолна напитка на създателите на българската държава се нарича кумис – тя се прави от ферментирало кобилешко мляко и е истински елексир за полова мощ. Някои теории предполагат, че киселото си мляко води началото си именно от кумиса.
След като се заселили на Балканския полуостров и възприели отглеждането на овце, прабългарите започнали да правят кумис и от овче мляко, както и т.нар. „катък“. За тази цел подквасвали прясно овче мляко с „размивка“ от сирене.
Необичайно правораздаване
В създадената от кан Котраг, син на Кубрат, Волжска България съществувала изключително строга съдебна система към доказаните престъпления.
Волжските българи обаче избягвали да наказват хора с трудно доказуема вина, а подхождали доста нестандартно: заподозрените трябвало да бъдат оставени в „ръцете на бога“, като били откарвани на някой безлюден пущинак или затваряни в сандък, който се качвал на много високо дърво. Оттам насетне съдбата им изцяло зависела от бог.
Календарът на прабългарите
За мнозина специалисти календарната система на прабългарите е била една от най-точните в света. Българският календар се основавал на движението на дванадесет съзвездия, оприличени на животни, в зависимост от движението на Юпитер (Янкул) около слънцето.
Този цикъл продължавал около 12 години. В съостветствие с древнобългарския календар годината има 365 денонощия и е започвала с най-късния зимен ден – 22 декември Енажден (Игнажден).
