Бързах за среща с приятелката ми, закъснявах с петнайсет минути (срещаме се от близо месец). Мина ми през акъла да ú позвъня и да я предупредя, но си казах, че няма смисъл, защото тя закъснява винаги (!) с минимум половин час. Пристигнах, на уреченото място нямаше никого.
Чаках десет минути.
Накрая те се появи, аз се втурнах към нея. Уви, беше в лошо настроение… Опитах се да разбера защо. След някое време обидена ми каза:
– Ти закъсня с почти 20 минути!
Аз в ступор – как е разбрала при положение, че закъсня? След кратък разпит се изясни, че през цялото това време тя ВИНАГИ е идвала навреме и се е криела встрани, наблюдавайки ме.
– Защо?!! – попитах аз.
И тук тя се издаде:
– Момичетата винаги закъсняват! Ако бях дошла по-рано, то ще стане ясно, че съм влюбена.
Усмихнах се до уши.
До нея постепенно достигна това, което беше казала, погледна ме в очите и жално попита:
– Ама съм глупава, а?
