Тази чудна история е разказана от един монах, готвещ се за приемане в сан.
Това се случи на 29 май 1962 година. Тогава бях на девет години. Играх си на улицата с приятели, когато един от тях ме удари силно.
Загубих съзнание и видях как душата ми излезе от тялото и се устреми някъде в тъмното. Внезапно се появи светъл Ангел. Той ме взе на ръце и полетя някъде нависоко с голяма скорост.
По пътя ни видях изпитания, едно след друго, и седящи там демони. Но ние прелетяхме с голяма скорост покрай тях.
На последното препятствие ни спряха, тъй като наскоро бях откраднал химикалката на един съученик. Тогава Ангелът каза: „Водя го при Господ“ и ние продължихме своя път. Стигнахме място, където се разливаше много ярка светлина, така че можех да гледам само надолу, към краката си.
Ангелът стоеше малко по-настрани и каза: „Господи, той още е много малък“. Тогава чух много красив и добър глас, който му отговори: „Той ще ми служи“.
Тогава Ангелът ме взе на ръце и отново полетяхме надолу с голяма скорост. Той ме отнесе до болницата, където видях своето тяло, лежащо върху леглото Ангелът не каза нито дума и отлетя.
После дойдох на себе си и почти веднага забравих за този инцидент. Но си спомних за него в най-малки подробности, когато станах монах и се готвех за приемане в сан (трийсет и пет години след описаните събития).
