Историята на израза „Ето къде е заровено кучето“ води корените си от Средновековна Европа. Австрийският ерцхерцог Сигизмунд във всички свои пътувания взимал със себе си своето куче.
И веднъж на път за Холандия кучето с цената на своя живот спасил стопанина си от смърт. Благодарният херцог тържествено погребал четириногия си другар и на гроба му поставил паметник, стоял повече от два века – до началото на XIX век.
По-късно кучешкият паметник можел да бъде открит от туристите само с помощта на местните жители. По това време се родила и поговорката „Ето къде е заровено кучето“, носещ смисъла „Намерих това, което търсех“, „Добрах се до същината“.
Впрочем, за родина на тази фраза претендират и от малкия немски град Валтерхаузен, където се намира паметник на заровено куче.
Според преданието преди сто години местен пастор открил гроб на куче на местното гробище и препогребал животното в местния парк. На това място днес има каменна табелка-паметник с описанието на тази история. Местните жители уверяват, че фразата „Ето къде било заровено кучето“ произхожда именно от техния град.
Но има и още по-стара и не по-малко вероятна версия. Когато гърците решили да организират битка по море срещу персийския цар Ксеркс, те предварително качили на кораб старците, жените и децата и ги изпратили на остров Саламин.
Разказват, че кучето, принадлежащо на Ксантип, баща на Перикъл, не пожелало да се раздели със своя стопанин, скочило в морето и отплавало след кораба, добирайки се до Саламин. Изнемощяло от умора, там издъхнало.
Според свидетелството на древния историк Плутарх в памет на кучето на брега на остров Киносем има кучешки паметник.
