В предаването The Mike Wallace Interview немският социолог, психоаналитик, известен изследовател на човешката личност и стремежа ѝ към свобода Ерих Фром говори за болестите на обществото и епохата на консуматорство, за загубата на смисъла на труда и способността да обичаме истински.
Въпреки че това интервю е записано преди повече от 60 години, по същество нищо не се е променило. Болестите, за които говори Фром, с времето само са се задълбочили.
Ето няколко особено ярки откъса от интервюто на Ерих Фром:
„Работата на човека в значителна степен е станала безсмислена. Човек няма отношение към нея и често е просто елемент от системата на масовата бюрокрация. Мнозина мразят работата си, защото се чувстват в капан. Те усещат, че изразходват по-голямата част от живота и енергията си за нещо, което няма никакъв смисъл.“
„…От една страна, равенството може да се разбира в онзи смисъл, който го има в Библията: че всички сме равни, защото сме създадени по образ Божий. Или, ако не използваме богословски език: че всички сме равни в смисъл, че нито един човек не бива да бъде средство за друг човек, а всеки човек е цел сам по себе си.
Днес много се говори за равенство, но мисля, че повечето хора разбират под това еднаквост. Всички са еднакви — и се страхуват, че ако не си приличат един с друг, значи не са равни.“
„Любовта се е превърнала в рядкост за нас. Обградили сме се със сантименталност, влюбчивост, отдаваме се на илюзии за любов, без да изпитваме истински, дълбоки чувства. Това се случва, защото постоянно имаме вземане-даване с предмети и сме загрижени за успеха, парите, средствата за постигане на целите. За да функционира капиталистическото общество, ние създадохме класа от много образовани, умни хора, но вътрешно те са ужасно изтощени.“
„Желанието да живеем сред изобилие отклони човечеството от правия път. Започнахме да доминираме над природата — производството на стоки се превърна в самоцел за нас, както и безкрайното натрупване на блага.“
„Мисля, че ако днес попитате хората какво наистина смятат за щастие, това ще бъде неограниченото потребление. Такива неща г-н Хъксли е описал в романа си Прекрасният нов свят.
Смятам, че ако попитате хората какво е раят, и ако са честни, ще кажат, че това е нещо като огромен супермаркет с нови неща всяка седмица и достатъчно пари, за да се купува всичко ново. Мисля, че за повечето хора днес щастието е вечното състояние на кърмаче: да бозаеш повече от това, онова или другото.“
„Щастието трябва да бъде резултат от творчески, истински, дълбоки връзки — разбиране, отзивчивост към всичко в живота — към хората, към природата. Щастието не изключва тъгата — ако човек реагира на живота, той понякога е щастлив, а понякога тъжен. Зависи от това, на какво реагира.“
