Живял един фермер. Той имал магаре, което му служело вярно през целия си живот. Но веднъж поради невнимание магарето паднало в кладенец и заревало страшно, зовейки за помощ.
Когато фермерът приближил и видял какво е станало, се огорчил много, защото магарето му било само едно.
Започнал фермерът да мисли какво да прави. Мислил, мислил и решил така: „Магарето ми вече е старо, почти е отслужил своето. А и кладенецът е почти изсъхнал – отдавна смятах да го закопая. Няма как да издърпам магарето, така че ще го закопая в кладенеца, а и когато умре, няма да има миризма на разложено. С времето ще си купя младо магаре, издръжливо“.
Фермерът взел лопата и започнал да зарива кладенеца. Когато разбрал какво става, магарето започнало да реве силно на своя магарешки си език. И изведнъж замлъкнало. Хвърляйки още няколко лопати пръст, фермерът все пак решил да види защо магарето мълчи.
Колко бил поразен от това, което видял! Всяка буца пръст, която попадала на гърба му, магарето изтърсвало и намествало под краката си. По този начин се издигало все по-нагоре и нагоре. Скоро под магарето се оказала толкова много земя, че можело да изскочи от кладенеца.
В живота на всеки от нас има много трудности. Понякога те следват една след друга Но не бива да ги възприемате като опит на живота да ви „закопае“. Трудностите са стъпала. Трудностите с опит. А когато придобием опит, ставаме със стъпка по-нагоре в своето развитие.
Колкото и да ви е трудно, каквито и изпитания да ви е изпратил живота, никога не се предавайте. Последвайте примера на магарето: изтръскайте пръста и се повдигнете. Ако не спирате, то може да излезете и от най-дълбокия кладенец.
