В началото на 19 век във Великобритания имало много популярен актьор по фамилия Фут. Докато бил на турне, той се оказал в малко провинциално градче. Там влезнал в един хан и си поръчал вечеря. Когато ханджията се поинтересувал доволен ли е актьорът от вечерята, то Фут в прекрасно настроение отвърнал:
– О, навечерях се най-добре от всички в Британия!
– Естествено, с изключение на кмета на нашия град – кимвайки казал собственикът на хана.
– Какво говорите? Напълно съм сигурен, че се навечерях най-добре от всички!
– Да, но, разбира се, с изключение на нашия кмет!
Този спор продължил още дълго, накрая ханджията се уморил и повел Фут към кмета. Той, чувайки причината за спора, казал на актьора, че в града е издаден указ, според който трябва да се напомня за кмета при всеки подходящ случай, без да бъде обиждан, а просто да се изразява уважение към него.
Ако някой нарушил това правило, го грозяло или затвор, или парична глоба. Тогава Фут сложил на масата пари и извикал възмутен от цялата странност на ситуацията.
– Никога в живота си не съм виждал по-голям идиот от вашия ханджия!
И добавил, покланяйки се към кмета:
– Освен кмета, разбира се!
