Днес се навършва точно една година откакто спрях да пуша.
Днес е точно година откакто победих този вреден навик.
Да започнем с това, че започнах да пуша много рано в своя живот. В края на седми клас. Пушех с най-добрия ми причтел от класа. Започнахме по веднъж на ден, после по два три и т.н. В девети клас почти всички пушеха. След това казарма, цигари имаше достатъчно за цялата рота, спортните показатели бяха високи и пушенето не ми пречеше по никакъв начин.
Посрещнах своите 35 години с факта, че един стек цигари не ми стигаше за седмица и понякога се налагаше да си докупувам. Лесно е да се изчисли, че на ден пушех по повече от кутия. По-голямата част изпушвах след събуждане. По пътя от вкъщи до работа за 30-40 минути изпушвах по 8 цигари.
Мисълта да откажа цигарите ми идваше от много време, но това бе по-силно от мен. Страхът от никотиновия глад и страхът от това, че няма да се справя и ще започна да пуша отново ме спираха неведнъж.
И в един прекрасен ден цигарите вкъщи пак свършиха и… аз просто не отидох да си купя други. Нито в този ден, нито в следващите. Оставих си едно изкушение – в колата имаше разпечатана кутия цигари, от която не изпуших нито една цигара.
Всичко, от което се боях, не се случи. Главата не ме болеше, нямах раздразнения, нищо негативно. Излизайки от вкъщи, се радвах на новия ден, на усмихващото се слънце. Такова чувство не бях изпитвал и за 20 години тютюнопушене.
Днес не мога да понасям тютюнев дим. И не знам защо, ми е жал за тези хора, които още не могат да се сбогуват с тази си зависимост. Това е мое мнение.
