През 80-те години на 19 век недалеч от Каира археолози намират мумията на жрица от времената на Аменхотеп IV (XIV век пр. н. е.). Скоро тя била придобита от някакъв англичанин, който бил страстно увлечен по колекционирането на експонати от времената на Древен Египет.
Връщайки се с покупката си в Англия, колекционерът решил да снима изображението на жрицата, което било нарисувано върху капака на саркофага. Но фотографът съобщил, че при проявяването на фотоплаката открил лице на неизвестна жена със зловещо изражение.
Суеверният собственик на мумията побързал да я подари на Британския музей. Само след седмица служителят, който приел подаръка, внезапно починал. Неговият помощник се препънал и получил сериозни травми. Фотографът, решил да фотографира мумията, на път за вкъщи си раздробил пръстите на ръката на вратата на метрото.
Но това било само началото на цяла поредица неприятности за хората, които по някакъв начин били свързани с мумията. Например журналист, написал статия за нея, също заболял и умрял. Слуаен посетител на музея, който се изказал неласкаво за жрицата, скоро бил уволнен от работа, а синът му бизнесмен фалирал и попаднал в психиатрия.
Трагедията не подминала и онези, които разтревожили покоя на мумията в Египет. Археологът, който я откопал, скоро случайно си прострелял ръката с оръжие. Ръководството на музея решило да разкара жрицата по-далеч от хората, пращайки я в мазето.
След известно време американски колекционер поискал да купи мумията и работниците на музея с радост се избавили от такъв опасен експонат. Лорд Кентървил трябвало да достави жрицата зад океана и да я предаде на новия собственик.
Най-близкият кораб, отплаващ за Америка, се оказал новият океански лайнер „Титаник“. Не посмели да оставят такъв ценен товар в трюма, а го поместили близо до капитанския мостик.
Съществува легенда, че жрицата и тук решила да си отмъсти на хората, нарушили покоя й. Оцелелите в катастрофата твърдели, че малко преди сблъсъка на „Титаник“ с айсберга капитанът на кораба Смит решил лично да погледне мумията.
Мнозина сметнали, че точно тази среща повлияла на разума на стария „морски вълк“: той започнал да се държи странно и дори, въпреки предупрежденията за голямото количество айсберги, не дал команда да се намали скоростта.
Възможно е това да са само спекулации, но мумията за втори път намерила покой, този път във водите на Атлантическия океан.
