Един старец събрал децата си:
– Деца мои, настъпи последният ми час. Слушайте внимателно, защото искам да ми разтълкувате една история. В гората се издигал голям дъб. Жълъди падали като дъжд от могъщите му клони. Корените му стигали дълбоко в земята. Зли бури се изсипвали върху него, но нищо не плашело старият дъб.
Веднъж в гората дошъл един дърводелец. Той огледал дъба, засукал ръкави, замахнал с брадвата и започнал да реже дървото. До вечерта той повалил дъба на земята, отсякъл клоните, а ствола отнесъл в работилницата си.
Там издялал от него отлични дъски. Есента в работилницата му дошъл бъчвар, натоварил дъските на талигата си и ги отнесъл. В своята работилница бъчварят направил от дъските нитове, обръчи, дъно и измайсторил голяма бъчва.
В тази бъчва той всяка есен наливал младо вино и го продавал на селяните за сватби, имени дни и помени. Така правел, докато бъчвата била здрава. Но веднъж един от обръчите се скъсал. Виното се изляло от бъчвата и изсъхнало.
Когато бъчварят видял, вече било късно – нитовете се били разделили и разпаднали. Децата били взели обръчите и започнали да ги търколят по улицата, а домакинята изгорила нитовете и дъното на някогашната бъчва.
Замислили се петимата братя, но никой не могъл да разгадае бащината приказка. Тогава старият баща поклатил глава и казал:
– Млади сте още, затова и не се досещате. Ще ви разясня смисъла й.
Гората с големите дървета, простиращи се до небето – е нашата страна. Бъчвата е семейството, нитовете сме ние, обръчите са съгласие, а виното – радостта и щастливият живот. Докато в семейството има мир и съгласие, животът ще бъде щастлив. Дом, в който няма съгласие, е пропаднал дом! Пазете обръчите, деца мои!
Най-големият син се наклонил, целунал ръката на стария си баща и казал:
– Благодаря ти, татко, за мъдрия съвет. Няма да го забравим, докато сме живи.
