Жената беше удушена. Свидетели нямаше, уликите бяха малко. Тялото лежеше на дивана в стая с телевизор. Две полупразни чаши с лимонада стояха върху масичка за списание, до тях полупразна купа с пуканки.
Доктор Куиксолв повдигна всяка чаша. Кубчетата лед зазвъняха в чашите, когато той помириса всяка от тях, за да усети аромат на тютюн, червило или нещо, което може да даде някаква подсказка. Нищо. Той се обърна към мъжа, който бе повикал полицията.
– Кажете ми какво знаете – каза доктор Куиксолв.
– Сара и аз седяхме тук и гледахме телевизия, както можете да видите. Сетих се, че имам неотложна работа и трябваше да изляза. Когато се върнах, я намерих тук. Тогава повиках полиция – обясни той.
– Кога излязохте? – попита доктор Куиксолв.
– О, поне преди два часа! Ей! Да не би да подозирате мен? Не бих останал тук и не бих повикал полиция, ако го бях направил. Казвам Ви, че излязох преди най-малко два часа! Всеки може да влезе тук. Тя има стар приятел, който много я ревнуваше, след като се разделиха. Трябва да разпитате него!
– Разбира се, ще го разпитаме. Но мисля, че той ще има много по-добро алиби от Вас – отвърна докторът.
Защо доктор Куиксолв заподозря този човек?
Доктор Куиксолв заподозрял този човек, защото казва, че е излязъл преди два часа, а ледът в чашата не се е разтопил.
