Днешният ден не ми бе от най-добрите. Развален телефон, часове разхождане в студа в търсене на определена банка, жестоко недоспиване.
В края на краищата намерих нужната банка. И в тази банка станах свидетел на разговор, който направи деня ми по-светъл.
Разговаряха някакъв дядо и жена-касиер. Дядото говореше тихо, а жената му отговаряше високо, за да я чува.
Дядото дошъл да си вземе пенсията. Но пенсията му била задържана и не може да бъде изплатена днес. И той очевидно беше разочарован и объркан. Дотолкова, че не знаеше как ще се прибере до селото си като няма пари.
И тук жената-касиер бръкна в чантата си. Извади пари и ги даде на дядото. За билет дотам и обратно.
Дядото попита: „Как да Ви ги върна?“
Жената: „Всеки ден съм тук на касата. Като си вземете пенсията, ще ми ги върнете“.
И ми стана някак си топло на душата. Представих си какво щеше да стане, ако моят възрастен баща беше попаднал в такава ситуация? Как щеше да се добере до вкъщи в този студ? В крайна сметка не би просил.
Тръгнах си пеша в студа.
Радвам се, че още има добри хора! Благодаря Ви!
