Пътувам с метрото. Седя. Извадил съм си малък ноутбук и щракам на него. До мен стои някакъв пич. Обикновен такъв, на вид – офисен планктон. Поглежда ме и пита:
– Слушай, а как е в Ейлат? Не е ли много жега? Защото мисля да отида…
Погледнах го и го попитах учудено:
– Познаваме ли се?
– Не.
– А как разбра, че съм от Израел?
– Дедукция и наблюдателност – сериозно отвърна той. – Ризата ти е извадена навън. У нас само хипарите я носят така. Но ти не си хипар. Смугъл, брадат, спокоен. По вид си по-скоро евреин. Но не местен. Накратко: или си американец, или си израелтянин. Но варианта с американеца веднага го отметнах.
– Защо? – попитах аз простодушно.
– Може би, защото… – замисли се – Може би, защото клавиатурата ти е на иврит.
