Двойният стандарт е термин за обозначаване на дискриминационен подход към оценката и действията на правозащитни групи, нации, раси…
Към двойните стандарти се отнася и т.нар „хотентотски морал“. Този израз идва от изказване на африкански абориген: „Лошо е, когато съседът ме нападне, вземе ми добитъка и жената…“ „А добро?“ „Добро е, когато отнема добитъка и жената на съседа“.
Ето няколко примера за двойни стандарти в действие:
– Тате, а да пушиш лошо ли е?
– Да, ако те видя да пушиш, ще се ядосам сериозно.
– А ти защо пушиш?
– Аз съм възрастен, мога.
– А когато аз стана възрастен, ще мога ли да пуша?
– Не.
– Защо?
– Защото не трябва.
***
– Всички сме равни – мъже, жени, между нас няма разлики, трябва да имаме еднакви права.
– Значи може да не ти платя сметката в ресторанта?
– Не.
– Защо?
– Ти си мъж.
***
– Жените трябва да работят, вместо да ми се борят за равноправие.
– А ти ще ми помогнеш ли в домакинската работа, в чистенето, в миенето на чиниите?
– Аз да не съм бабичка?
***
– Никога няма да изневеря, никога!
– Ясно, ама ако някой ти хареса и вземе, че изневериш?
– Е, имам право на грешка. Той трябва да ми прости. И въобще, той ще си е виновен, ако му изневеря.
