Възхищавам се на хората, които са способни да започнат наново, независимо от възрастта.
Сестра ми е на трийсет.
И имаше достатъчно дух, за да започне живота си наново. Да си тръгне от горещото място, на което беше осем години и сега… на чисто.
Казвам ви, изобщо не се притеснявам, защото всички в семейството ни вярваме в нея, както в никой друг.
Възхищавам се на хората, способни да започнат отначало, независимо от възрастта. Да излезеш в открития океан извън зоната на комфорт за един възрастен е по-сложно, отколкото за едно дете.
Ако сте способни на това, във вас живее малък по паспорт, но много зрял по природа човек.
Щастлива съм, че около мен има такива примери.
Майка ми посвети живота си на нашето семейство и след двайсет и пет години се върна към музата на своя живот – към музиката. И какво щастие е, казвам ви, да я наблюдаваш, а понякога, ако имаш късмет, да слушаш свиренето на нейните ученици: днес, след месец.
Те толкова бързо се превръщат от хора, незнаещи нотите, в музиканти.
Дядо ми на шейсет и пет години стана фризьор на кучета. И такава професия има. Представяте ли си?! Научи се да стриже пудели.
Колко е важно да не спираш на това, което си научил. Колко е важно да продължиш да търсиш себе си, докато не намериш Своята Работа.
Моля ви, подкрепяйте себе си в това, подкрепяйте близките.
Важното е да задвижите неща. Гарантирам ви, че по-натам пътят, като опитен шофьор, ще ви направлява сами.
П.С. Щастлива съм, че, завършвайки университет, пъхнах дипломата си на психолог в кутия от обувки и поех по друг път.
И ако трябва да повторя крачката встрани, а не по пътя, предначертан предварително, ще я направя задължително. В кутията има място.
Работата трябва да бъде такава, че да ви буди посред нощ, да се радвате на безсънието и да вършите нещата с усмивка и за сладката душа. Ето и днес не спах. И съм много щастлива от това.
