Януш Корчак е изключителен учител, лекар, писател и обществен деец, който е отказал на три пъти да спаси собствения си живот.
Първият път било когато полякът Януш взел твърдото решение да не емигрира в Палестина преди окупацията на Полша, за да не остави „Дом за сираци“ на произвола на съдбата в навечерието на страшните събития.
Вторият път било, когато той отказал да избяга от Варшавското гето.
А третият път – когато всички деца от „Дома за сираци“ вече се били качили в специалните влакове на нацистите, отправяйки се към лагерите на смъртта. Тогава до Корчак се приближил един офицер от СС и попитал:
– Вие ли сте написали „Крал Матиуш“? ЧЕл съм като дете тази книга. Много хубава книга. Можете да бъдете свободен.
– Ами децата?
– Децата заминават. Но вие още сега може да напуснете вагона.
– Грешите. Не мога. Не всички хора все още са мерзавци.
А след няколко дни, в концлагера Треблинка, Корчак, заедно със своите деца, вече влизал в газовата камера. По пътя към смъртта Корчак държал на ръце две от най-малките деца и разказвал на нищо неподозиращите хлапета приказка.
По принцип, може нищо друго да не знаем за Януш Корчак. Но този удивителен човек е известен със своите 10 заповеди за възпитаване на деца. Ето ги и тях:
1. Не очаквай твоето дете да бъде такова, какъвто си ти или какъвто искаш да бъде. Помогни му да стане не като теб, а като себе си.
2. Не търси от детето отплата за всичко, което си направил за него. Ти си му дал живот, как може то да ти се отблагодари за това?! То ще даде живот на друг, той – на трети. Това е необратимият закона на благодарността.
3. Не вменявай на детето своите обиди, за да не ядеш горчив хляб на старини. Каквото посееш, това ще порасне.
4. Не се отнасяй високомерно към проблемите му. Животът е даден на всеки според силите му и бъди сигурен – на него му е тежко не по-малко, отколкото на теб, а може би и повече, тъй като няма опит.
5. Не го унижавай!
6. Не забравяй, че най-важните срещи в живота на човек са с неговите деца. Обръщай им повече внимание, защото не ни е дадено да знаем кого ще срещнем в детето.
7. Не се измъчвай, ако не можеш да направиш нещо за своето дете, просто помни: направеното за детето е недостатъчно само, ако не е направено всичко възможно.
8. Детето не е тиран, който ще завладее изцяло твоя живот, не е само плод от плът и кръв. То е онази скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и разпалваш в нея творческия огън.
9. Умей да обичаш чуждото дете. Никога не причинявай на чуждото това, което не искаш да причинят на твоето.
10. Обичай своето дете такова, каквото е – неталантливо, неуспешно, порастващо. Когато общуваш с него, радвай се, защото детето е празник, който все още е с теб.
Пазете децата!
