Всички имаме нужда от допир…
От недообичаните, недокоснати деца порастват зли, агресивни хора. Хората умират от тактилен глад. Вълците се гледат един друг, озъбват се от отчаяние и невъзможност да се докоснат, протягат се и се отблъскват, защото някой някъде е казал: трябва да се пази приличие, да се лепват етикети. Не трябва да се целуват нелюбими, не трябва да се прегръщат едва познати, не трябва да пожелаваш чужди…
Всеки от нас в минута на отчаяние търси прегръдка, всеки търси подкрепа в ръцете на другия, защита зад гърба на близките. Това не е слабост, както са склонни да смятат мнозина, това е… Да, може би това е животът.
Простичък стремеж на кожата да почувства живот. Да почувства диханието върху кожата, да усети ударите на сърцето под дланта си, да потрепери от топлина.
Недостигът на всичко това, тъгата от липсата на физически контакт тласка едни хора към грубост и цинизъм, други – в илюзията на измисленото. И едните, и другите вярват в в своята самодостатъчност, но търсят спасение в музиката, литература, киното и картините.
Хората постепенно умират, без да пускат от ръка книгата, без да извъртат поглед от монитора и без да свалят слушалките, седейки до тези, които могат да ги дарят със спасение.
Докоснете се един до друг!
