По пътя за нашия отдел срещаме девойки от съседния отдел, мебелния. Те плъзгат мъничък диван, видимо се мъчат.
Виждат ни:
„О, момчета! Можете ли да ни помогнете? Все пак сте мъже! Помогнете ни да пренесем дивана!“
За нас наистина не бе проблем, пренесохме го.
– Ирина, може ли да те помоля нещо? – питам аз една от главните в компанията – Можете ли да ни помогнете да измиете пода в нашия отдел? Все пак сте жени…
Ирина повдигна вежди: „Каквоооо?? Искаш да ти измия пода??“
– Да, просто при нас се е натрупал много прах, а вие все пак сте жени, помогнете ни.
– Хахаха! Ти глупав ли си? Хахаха! Няма да ти измия пода!
След известно време повторих експеримента, този път с продавачка от друг отдел, солидна лелка, питайки я да сменя ли ключалката в шкафа й, на основание „Все пак съм мъж“.
Също така я помолих тя като жена да измие пода.
Този път молбата ми бе приета без чувство за хумор, едва успях да избегна скандала. Чух и фразата „Какъв глупак“.
Усетих, че трети път няма да има, тъй като новината за това колко съм тъп, се разнесе по останалите отдели със скоростта на светлината.
