В която и част на страната да сте родени, навярно тези майчини реплики са ви до болка познати. В детството те ни караха да си ходим в стаята и да не говорим с пълна уста. Но сега, когато сме пораснали, осъзнаваме, че това е било проява на истинска грижа и любов.
Сто пъти ти казах, не се люлей на стола.
Сандвичът не е храна.
Изправи гърба.
Предупреждавах те.
Иди да спиш, утре няма да станеш.
Преди 20 години завърших училище и още помня таблицата за умножение.
Боли те главата? Това е заради компютъра.
Когато имаш деца, ще разбереш и ти.
Аз на твоята възраст…
Защо са ти толкова пари?
Когато пораснеш и започнеш да работиш, тогава прави каквото искаш.
А кой ще се грижи за това куче? Кой ще го разхожда? Ти? Аха, разбира се.
Да не съм чула това повече от тебе!
Регистрирай ме във фейсбук.
Защото от другите хора чух, че си…
Тогава кажи благодаря.
Ти не учиш за нас, а за себе си.
Не учиш ли, ще работиш като чистач.
Аз също искам много неща.
Като излизаш, изхвърли боклука.
Ние някакси растяхме без интернет!
В стаята ти е живо чудо.
Яйцето не учи кокошката.
Не си бъркай в носа: пръстите ти ще залепнат и така ще си останат.
Марш вкъщи!
Сложи си шапката.
Когато ям, съм глух и ням.
Не говори с пълна уста.
Защото аз така казвам.
Трябва да мисли за бъдещето, а още играеш с играчки.
Сложи си пуловера, навън е студено.
Как не се залепи от седене на едно място?
А вълшебната думичка?
За нас винаги ще си бъдеш малък.
Ако смятате да се убивате един друг, излезте на улицата, измила съм пода.
Моли се тази гадост да се измие.
А ако всички скочат от покрива ти ще скочиш ли?
Ще си поговорим вкъщи.
Не си мърмори под носа.
