Помните ли онези времена, когато семките не се продаваха в опаковки по супер маркетите, а от баби на улицата? Във фунии от вестник, фунии от списания или просто в чашки. Големи и малки.
Процесът на купуване на слънчогледа бе великолепен (с възрастта го проумях!).
И така, отиваш, минаваш покрай бабките, разглеждаш семките, по-големите ти хващат окото. Бабите хвалят слънчогледа си. Ти взимаш деловито по 2-3 семки от всяка баба и про-о-о-о-о-бваш… С маниерите на сомелиер, вкусващ вино.
По правило, на финалната права се оказваха две бабички с най-големите и вкусни семки. И ти устройваш между тях своеобразен батъл, пробвайки с цялата сериозност на света слънчогледовите семки на двете финалистки.
След това питаш за цената, макар по принцип цената да е еднаква на всички и да е добре известна и на самите купувачи. Можеше дори да се пазариш за някоя стотинка. Но си е част от сладостта на процеса. Особено за младежите! Купуваш, бабата ти дава предварително опакованата фуния и си тръгваш доволен и люпейки.
Често хората си имаха специалната, единствената бабка, от която си купуваха семки. Защото нейните са най-добри и най-едри!
От всяка стъпка в този процес изпитваш трушка. Сега не е така. Сега взимаш пакета от стелажа в супера, след това отваряш и чоплиш. Не… съвсем не е същото…
