Вчера се прибирах след работа към вкъщи. На спирката стоеше здрав мъжага с момченце (3-4 годишно) на ръце.
Великоплепно телосложение, истински атлет. Дойде маршрутката. Качих се аз, качи се и мъжа с детето. Шофьорът се оказа от породата „Шумахер“ – караше все едно е на гонка, дори мина на жълт светофар. На следващата спирка здравенякът с равен, тих глас се обърна към водача:
– Гражданино водач, ще Ви помоля да не нарушавате правилата за пътно движение, защото много ме нервират нарушителите – могат да създадат неприятности.
Шофьорът се обърна нервно, готов да го честити с пращащ „на майната си“ отговор, но, виждайки здравеняка, смени гнева си с милост:
– Добре.
В останалата част от пътя караше много внимателно. А мускулестият мъж се обърна към своето дете с думите;
– Ето виждаш ли, казах ти, че хората разбират от вежливо обръщение и отговарят също вежливо.
А след кратка пауза добави:
– Само че за тази цел трябва да си много силен!
