Има моменти, когато Бог идва и почуква на вашата врата. Това е и любовта – Бог, почукващ на вашата врата. Чрез жена, чрез мъж, чрез дете, чрез любов, чрез цвете, чрез залеза или зората…
Бог може да почука по милион различни начина. Но всеки път, когато Бог почуква на вашата врата, вие започвате да се страхувате. Свещеници, политици, родители са създали егото и то е в опасност. То започва да чувства, че умира.
Вие отстъпвате. Сдържате себе си. Затваряте очи, запушвате уши – не чувате почукването. Опитвате се да се скриете обратно в своята дупка. Затваряте вратите.
Любовта прилича на смърт – тя е и смърт. И този, който иска да познае истинското блаженство, трябва да премине през тази смърт, защото възкръсването е възможно само след смърт.
Иисус е прав, казвайки, че трябва да носите кръста на плещите си. Вие трябва да умрете. Той казва: „Докато не се родите отново, няма да видите моето царство, няма да видите това, на което ви уча“. И той казва също: „Любовта е Бог“. Прав е, защото любовта – това е врата.
Ошо
