Постоянно чувам репликата: „Да си седиш с децата вкъщи не е работа“. И това ужасно ме дразни. Аз съм „домашна“ мама, която сама възпитава своите деца и сега ще ви разкажа всичко.
Напълно сте прави: това не е работа. Защо всички смятат, че грижата за децата може да се сравни с работа от 9 до 18? Не, не може. Просто двете неща са напълно различни.
Обикновено на работа…
Никой не ви тропа в тоалетната
На работа отивате спокойно до тоалетна, когато си поискате. И е невъзможно да си представите, че в кабинката шефът или колеги настойчиво ще ви тропат по вратата. А ако изведнъж, зашеметени от случващото се, ги пуснете, те ще се втурнат да ближат дръжката на четката за тоалетна.
По време на обяд не е нужно да приготвяте пюре за шефа
По време на обяд, най-вероятно, си седите спокойно в кафене или офисната кухня, разговаряйки с колеги. Не е необходимо да приготвяте храна за шефа, превръщайки всичко в пюре или режейки го на микроскопични парченца, докато шефът ви дърти за панталоните или оглушително събаряйки тиганите на пода.
В свободните си минути четете новини в социалните мрежи
Ако по време на работа ви имате пет свободни минути, имате възможност да влеете във фейсбук, а не истерично да си правите сандвич или овесена каша, опитвайки се да се сетите мили ли сте си днес зъбите.
Никой не си пъха пръстите в контакта
В офиса обикновено успявате спокойно да поговорите с колега и при това той няма да хване изведнъж храната си и да я хвърли на пода или пък да се разплаче, че не сте му дали бонбон. И може с пълна сигурност да кажем: той няма да почне да си пъха пръста в контакта веднага щом се обърнете с гръб.
Не трябва да разтървавате биещи се колеги
Никой не ви кара да храните шефа с вечеря и да се опитвате едновременно с това да разделите колегите, които са си спретнали драка на пода. В края на работния ден не е нужно да къпете шефа и с титанични усилия да му пречите да пие вода от ваната, в която досега е пишкал.
Шефът не ви буди в три през нощта
Шефът не ви звъни и буди по два-три пъти през нощта. И не ви се налага с всички сили да се опитвате да се наспите, защото на другия ден на децата ви е им трябва позитивна, добра и весела майка. В крайна сметка осъзнавате, че щастието и любовта, които им подарите в първите години на живота, ще останат с вас за цял живот и ще ви подкрепят в трудните минути.
Да, прави сте – да седиш с децата вкъщи не е работа. Разберете ме правилно, аз безумно обичам децата си. Но това е по-трудно от работа. Това е повече от работа! А на всеки, който е сигурен, че „домашната“ мама по цели дни само си почива, искам да кажа едно: ДАЛЕЧ ОТ МЕН!!! И всяка майка ще ме подкрепи.
