Уча се да си тръгна от любовта, която ми причини болка. Решението да прекратя отношенията, вместо да се боря до край, не означава, че съм слаба. Просто понякога трябва да помислиш за себе си, вместо това да обичаш сляпо и безнадеждно да чакаш, че някой ще те обича взаимно.
Отказът от едни отровни отношения, в крайна сметка, ще ми помогне да намеря щастието, което заслужавам. Единственото, от което се нуждая, е да прелистя тази болезнена страница в моята биография.
Няма нужда да се обяснявам пред този, който не искам да бъде в моя живот. Не ми трябва да се отчитам пред някого, освен пред самата себе си. Не трябва да ми пука за мнението на другите, защото е важно моето собствено благополучие.
Уча се да приема раздялата и да виждам красивото в нея.
Не всеки може да играе ключова роля в моя живот. Има обикновени познати, има просто преминаващи. Тяхното присъствие е временно, а въздействието им минимално. Когато те си тръгнат, нямам причина да страдам или съжалявам.
Защото те са житейски уроци, които ме карат да бъда по-силна. Те ми позволяват да се възродя от пепелта. Те са моето минало и с облекчение усещам, че нямат власт над мен.
Искам да кажа, че ти си чудесен, но просто не си моят човек. И всеки ден се убеждавам, че постъпих правилно, като се разделих с теб, защото за началото на моя нов живот трябваше да те пусна.
Ще оцелея, фокусирайки се върху собственото изцеление и спокойствие.
Искам да излекувам разбитото си сърце, вместо да чакам някой да ме спаси.
В час на отчаяние и бивайки на границата на срив, се уча да се държа за малкия проблясък надежда, че никога не се предавам. Уча се да вярвам че съм достатъчно силна, за да оцелея, преживявайки загубата. Уча се да си призная, че съм единствената, която може да ми помогне да се излекувам.
Уча се да приемам неизбежността на раздялата и да виждам красотата в това.
Защото да си тръгна е най-доброто, което мога да направя за себе си. И ден след ден все по-отчетливо разбирам защо.