Нещо извънредно ме завълнува модата. Но не онази, която е свързана с дрехите, а тази, която диктува на момичетата по какъв начин да живеят и как трябва да изглеждат.
Казано по-просто, имам предвид култовите блондинки с удължените мигли и нокти, което ежедневно ходят на фитнес и ядат марули…
Според съвременните разбирания аз съм тлъста и некрасива, макар да не се смятам за такава. Приятелките ми са фешън икони. И откакто станаха такива, ми е все по-трудно да говоря с тях.
Срещите ни на кафе изглеждат така: те си поръчват малка салата, а аз всичко, което ми се иска. Те ме гледат с неодобрение, а след това, когато аз започна да ям, молят „да си поделим“.
И в крайна сметка аз съм гладна, а приятелките ми – сити и затлъстели. Затова, че винаги са на токчета и с грим, дори няма смисъл да пиша – и така е ясно.
Когато си купих нова кола и я показах на приятелките ми, те направо пребледняха от завист. Засипаха ме с въпроси: „Откъде имаш толкова пари?“
Всичко е просто. Не си купувам тонове козметика, не харча куп пари за фитнес, отделям пари за обувки, палта и салони за красота веднъж седмично.
Но най-тъжното е тяхната зависимости. Те не могат без нов грим, без най-скъпия фон дьо тен, без фитнес. Наричат това „инвестиция в себе си“, но не трябва да се нарича дори „инвестиция във външността“, защото изглеждат супер неестествено и съвсем некрасиво.
Така че, фешън кифли, замислете се: правилно ли постъпвате, трябва ли да трошите пари и нерви, за да съответствате на „стандартите“ и да ви възприемат мъжете като красив аксесоар?
