Мъжът трябва да бъде див. Див, но добър. Див и добър едновременно. Мъжът трябва да избяга от природата. На свобода. На въздух. От нормите. И от тези многобройни „перспективи в бъдещето“, коли, пари, мечти за доминиране. Да избяга от предишното си аз, уютния, домашния, удобния и послушния.
Мъжът на първо време е поглед. После вече е рамене, коси мускули и красиви крака. Този поглед, знаете… който гледа така спокойно твоята женска природа и не иска да променя нищо в нея, да поправя, да усъвършенства, не иска нищо, не обижда твоята различност, не си играе на „на ти си жена, а аз съм мъжът“, не манипулира с „Бъди по-слаба, ако обичаш“.
Просто те гледа, а си мисли: „Това е хаос, неукротим хаос, бурна река, вулкан, звездопад, лавина, цунами, снежна буря, порой. А аз обичам природата! И да спя под открито небе! И да се къпя в бурна река!“
Мъжът трябва да бъде дърводелец. Силни ръце, мускули под кожата, енергия ян в плътта. Виждали ли сте полугол мъж, режещ дървесина? Или режещ дъски на струг? Ето кога повярвах, че аз съм направена от ребро.
Да бъдеш ребро в подобна конструкция е красиво и интересно. А мъжът се отличава със спокойствие. В погледа, в тона, във вибрациите, в паузите, в думите, в усмивката, в ъгълчетата на очите, в жестовете, във вътрешната тишина.
И чувството за хумор. Когато се смея, когато ми е наистина смешно – аз обичам. На себе си, на този свят, на тези проблеми, на тази страна, политическа класа, този бит. Мъжът интуитивно знае, че главата на жената е нужна, за да се смее, обича и да си черви устните.
А мъжът обича и децата. Може да се грижи с тях като лъв с лъвчета, да ги храни, да облизва козината им, да ги учи да ловуват и да реват, но на шега.
Мъжът трябва да бъде див. Но добър.
