Из писмо на Чехов до руския журналист, критик и драматург Суворин:
„Романсът с дама от порядъчен кръг е дълъг процес. Първо, е нужна нощ, второ, отивате в Ермитажа, трето, в Ермитажа ви казват, че няма свободни стаи и трябва да търсите друг подслон, четвърто в стаята вашата дама пада духом, жалва се, трепери и възклицава:
– Ах, Боже мой, какво правя? Не! Не!
Успехът минава на лента и на думи, пето, вашата дама по обратния път има такова изражение, сякаш сте я изнасилили и в същото време мърмори:
– Не, никога няма да си го простя!
За отечеството жената не носи никаква полза. Тя не ходи на война, не преписва документи, не строи железопътни пътища, а заключва на мъжа бутилката с водка, способствайки за намаляване на акцизните такси.
Жената е лукава, приказлива, суетна, фалшива, лицемерна, користолюбива, бездарна, лекомислена, зла… Само едно е симпатично в нея, а именно, че дава на света такива мили, грациозни и ужасно умни душици като мъжете… За тази добродетел ѝ прощавам всички грехове“.
П. С. – с класиците не трябва да се спори…
