Невъзможно е да се пише обективно за страха. Разумът мигновено започва да анализира информацията, да пресмята, да съпоставя с житейския опит. За да се справите с тази задача, трябва да си се представите като неуязвимо същество, а на страха да се „придаде статус“ на някаква болест, от която изследователите по принцип не могат да заболеят. Сложно, но може да се пробва. Но какво всъщност е страх?
От медицинска гледна точка това са физиологичните процеси в амигдалата (бадемовидното тяло) на главния мозък. От гледна точка на психологията страхът е състояние, обусловено от реални или предполагаеми бедствия, отрицателно оцветен емоционален процес.
Значи страхът е нещо лошо? Разбира се, ако го разглеждаме като емоция, работи в тандем с инстинкта за самосъхранение. Важното е това „полезно чувство“ да не прераства във фобия. Това е хлъзгав път, особено по въпросите за ирационалността.
Въпреки че смъртта е тайна и неизбежност, повечето от нас се боят от смъртта, макар това да е ирационално. Безотчетният първобитен страх от тъмната стая и неизвестното не може да бъде победен с красиви цитати.
Неотдавна учените доказаха, че повечето хора по-често се страхуват от паяци, отколкото от смъртта. Това, несъмнено, е нова и много интересна глава в тома, посветен на страха. Внасяйки своята скромна лепта, можем да предположим, че важен е не обектът, а ъгъла от който го гледате.
Не трябва да полагате толкова много усилия, за да преодолеете страха. Тоа ви кара да анализирате, постоянно да си представяте ужасна картина пред очите си. . Би било много по-добре, ако се опитате да забравите за него … или да го пресъздадете.
Защо, интересно, режисьорите толкова често снимат филми на ужасите, а художниците рисуват плашещи картини? Не е ли това отговор на главния въпрос: как да преодолеем страха?
Да записваш страха си е много разпространена практика. Мери Шели и Хауърд Лъвкрафт са направили от този си навик никак нелоша литературна кариера. Салвадор Дали също е рисувал собствените си кошмари и съдейки по някои негови картини, невинаги са му се присънвали розови понита.
Може би трябва да пробваме? Цялата прелест е в това, че рисувайки или описвайки на лист собствения си страх, вие превключвате на процеса: „Така, преставям си, че ме е страх от чудовище с копита и рога. Ще го нарисувам! Само че рогата трябва да бъдат по-големи, а краката по-дълги… не, така вече повече прилича на крава“.
Страхът може да бъде нарисуван по всякакъв начин: смешен, малък, слаб. В крайна сметка той може да бъде и изтрит. Завинаги!
Който и път да изберете, винаги ще искате да победите всички онези страхове, които не ви дават да живеете. Страха от паяци може да си го оставите.
