На 17 октомври 1933 г. Алберт Айнщайн пристига в Ню Йорк като бежанец от нацистка Германия.
„Докато все още мога да избирам, ще живея само в страна, в която тържествуват гражданската свобода, толерантността и равенството на всички граждани пред закона. В днешна Германия тези условия не съществуват“, обяснил решението си ученият.
Като ляв либерален демократ, живеещ в Германия, а също и световноизвестен евреин, Айнщайн бил неизбежна опозиция на Хитлер. Нацисткият режим бил за него квинтесенцията на всичко най-лошо, до което можело да доведат немските традиции на национализъм и милитаризъм.
През 1930 г. като съавтор на есето „Наука и диктатура“ ученият пише: „Диктатурата означава повсеместна цензура и впоследствие деградация. Науката може да процъфтява само в атмосфера на свобода на словото“.
Дори през 1931 г. Айнщайн сякаш все още вярвал, че Хитлер е на път да падне, че политическият му капитал е просто резултат от икономическите сътресения след Първата световна война, произтичащи от Версайския договор, хиперинфлацията и масовата безработица.
„Той живее (или по-скоро седи) върху гладния корем на Германия“, казва Айнщайн. „Но веднага щом икономическите условия се подобрят, ще спре да значи нещо.“ Когато обаче нацисткият лидер бил „помазан“ за канцлер, Айнщайн вече не таял ни най-малка илюзия.
През 1935 г. той пише: „Появи се Хитлер – човек с ограничени умствени способности, непригоден за никаква полезна работа, жлъчен и завистлив към всеки, който е бил третиран по-мило от обстоятелствата и природата, отколкото него.“
Само няколко месеца след като Хитлер идва на власт, през 1933 г., Айнщайн започва да се пита: „Нима светът не вижда, че Хитлер се стреми към война?“
Като един от най-известните германски евреи, той попада под най-строгото наблюдение на нацистката партия. Казват, че за главата му е обявена награда, а снимка на Айнщайн се появява в националсоциалистическите списъци на „врагове на народа“ с хладнокръвен послепис: „Още не е обесен“.
Когато Айнщайн и съпругата му Елза се отправили на краткосрочно, както те смятали, пътуване до САЩ, те не знаели, че никога няма да се върнат в Германия. Говори се обаче, че напускайки любимата си лятна къща в Капут, на няколко километра южно от Постдам, Айнщайн се обърнал към жена си и казал: „Погледни добре тази къща. Никога повече няма да я видиш.“
