Когато бях дете, редовно ходех на църква. Винаги ходех на църква със семейството, но не мисля, че църквата наистина ме научи на нещо.
След това, когато навърших 8 години, разбрах, че баща ми спря да ходи на църква. По това време майка ми започна да позволя на мен и брат ми сами да решим искаме ли да се молим в църквата. Позволи ни да си изберем как да изразяваме своята вяра.
Започнах да се боря с моята вяра, когато леля ми почина, след като току-що бях навършил 12. Обвинявах за това Бога, който уби най-добрия човек, когото познавах. Този гняв се връща към мен даже и сега понякога.
Тогава поместих религията в най-отдалечените кътчета на съзнанието си. Едва когато започнах да пиша и анализирам музиката, която слушам, обърнах внимание на строфа, в която се казваше: „Аз съм духовен, а не религиозен“. Това имаше такъв смисъл за мен!
Започнах да изучавам смисъла на тази фраза толкова, колкото мога. В хода на моите изследвания разбрах, че в миналото тези два термина са имали един и същ смисъл и едва наскоро са започнали да означават две различни неща. Духовността днес се смята за нещо, което е само част от живота на човека. Духовността се фокусира върху грижата за разума, тялото и душата.
Когато научих повече за духовността, то повтори това, което винаги съм чувствал. Да бъда около хора, чиито души излъчват светлина и топлина, ме караше да се чувствам добре.
Тогава прозрях, че имам нуждата да търся нечия аура. Това е просто концентрацията на човека, когото познавате, и възможността да видите светлината, която той излъчва.
Това е светлината на Слънцето!
За две десетилетия, които прекарах на тази планета, разбрах, че живеем в общество, съставени от нюанси на сивото. Всеки трябва да има свободата да дава гласност на мислите си.
Сега, когато мисля за леля си, разбирам, че са я повикали на място, което се е нуждаело от нейната светлина повече, отколкото се нуждая аз. Вече се чувствам пълноценен.
Виждам я като слънчева светлина в сумрачен ден, виждам я, когато си пия кафето, когато песента, която искам да чуя, внезапно се включи отнякъде, виждам я, когато съм щастлив и всеки път, когато ми е тъжно.
Небето може да бъде покрито с облаци, но това не значи, че трябва да спрем да гледаме към слънцето!
