… Вървях по мокрия сняг, исках да пия нещо. Пушех нервно и започнах да си спомням. Как тя си тръгна… Тя остави в мен мириса на своето тяло и хвана първия рейс, обещавайки да се върне след ден. Някакви проблеми на работа или… За една седмица.
Без нея не ми се правеше нищо. Абсолютно нищо. Тя беше с мен винаги и навсякъде. И я обичах до лудост. Получавах само нежност, колкото не бях получавал никога и й вярвах. Тя ме обичаше. Защо ми беше този ден?
Беше студено. Много. Отивах на купон при брат ми. В главата ми вече съзряваше план как ще направя предложение на моята Марина, когато получих предложението от брат ми. Беше ми скучно. Така, днес е 15-ти… тя ще дойде на 16-ти около полунощ. Цяло денонощие…
Събудих се от това, че ми беше безумно топло. Махнах одеялото, предполагайки, че ще видя своята жълта стая, но видях спалнята в дома на брат ми. Бавно възстанових събитията…
На стола лежеше малка тюркоазена рокля. Шум на вода. Тя беше най-красивата на купона. Не знам как се бе озовала там, но цяла вечер се взирах в гърдите й… Всички я искаха. Но никой не знаеше коя е. Идеална фигура, усмивка…
Осмелих се да я повикам. Тя се усмихна и тръгна към мен. И тази дяволска тюркоазена рокля заслепи очите ми.. Не помня как се озовахме в леглото. Така я исках, толкова бях замаян, че дори не можех да си сваля панталоните.
Гледах я в очите, тя ми се усмихваше, отметна косата си назад… Марина… Целувайки краката й се опитах да намеря любимото й родилно петно под коленете. „Навярно съм твърде пиян“ – помислих си тогава.
Посрещнах я на летището. Така ми липсваше, така чаках този ден… И не успях да я прегърна. Аз я бях предал. Тази, която исках през всичките си 26 години.
Струваше ми се, че мога да се гръмна тогава, когато се промени лицето й, колко дълбоко отчаяние и болка се появи в очите й, когато й казах… Признах й всичко Тя ми прости. Толкова ме обичаше. Всичко разбра, всичко преживя. Само понякога мълчеше тъжно до мен. Без да казва нищо.
Тя ми прости. а аз си тръгнах. Не можех. Не можех да бъда отново с нея. Не можех да се докосна до нея. Не исках да я опетнявам. С мръсотията, с която се оцапах за нея след онази нощ. Тя ми прости! Аз на себе си не простих.
