Любовта е нужна на всеки от нас. Но какво се случва, ако станем обсебени от намирането на партньор? Как да се разделим с натрапчивите мечти и да бъдем щастливи? Журналистът Лиана Уайт разказва как любовта е престанала да бъде главна цел на нейния живот:
След поредното влюбване и раздяла аз прозрях: мъжете идват и си отиват. Примирих се с този факт. Когато отношенията се развият не така, както ми се иска, не си го слагам близо до сърцето. Научих се да коригирам своите очаквания. Когато отношенията се развалят или мъжът ме отхвърли, не виня себе си за това
Аз все още вярвам в любовта – ще вярвам в нея винаги. Но в моите очи тя изгуби вълшебството. Започнах да се отнасям към любовта по-реалистично. Когато поредната връзка се разпадне или мъжът се окаже не такъв, какъвто съм очаквала, не се побърквам от мъка.
Сърцето ме предупреждава – не възлагай прекалено много надежди, готви се за лошото. Още преди началото на отношенията с мъжа мисля за последствията от раздялата с него.
Преди да се влюбя, морално се приготвям за страдания. Във всяко запознанство виждам неизбежната раздяла. Потенциалната любов плаши с болката, която може да причини.
Уморих се да изминавам в път хиляди километри заради хора, които не са готови да направят дори няколко крачки към мен.
Престанах да бъда мечтаещата млада девойка, която сляпо следва своите чувства и повече от всичко на света иска да обича и да бъде любима. Вече не си отварям сърцето пред хора, които после ще го разкъсат на парчета.
Станах по-голяма и по-мъдра. Вече зная, че романтичните отношения не са най-важното нещо на света. По-добре да изразходвам сили и време за нещо по-практично и реално – например работа. Тя носи успех съразмерно вложенията.
Да влагам сили в себе си и своето развитие, вместо да възлагам надежди на друг човек, че ще прекарва време с близките си. Няма смисъл да ме е грижа за хора, които няма да се задържат дълго в моя живот.
Трябват ми истински стабилни отношения, а не само страст и физическо влечение, които бързо се изпаряват.
Нужна ми е прагматична любов, в която има смисъл. Не са ми нужни чувства, заради които губиш ума си и те карат да вършиш глупости.
Вече не ми е интересно да преследвам любовта и да се боря за щастлив финал, който съществува само в моето въображение. Предпочитам да живея по своите правила и да не чакам, че някой ще промени отношението си към мен, не искам да губя време и сили за хора, които са недостойни за мен.
Мечтая за стабилно уютно бъдеще. Искам да бъда смисъл на живота за своя мъж. Искам естествена любов, за която не е нужно отчаяно да се боря.
Най-накрая разбрах, че съм достойна за повече. И вие също сте достойни. Заслужавате цялата любов на света без да се налага да я преследвате.
